Баба Марта дойде в Българското училище в Никозия

Баба Марта

Баба Марта дойде и ние, децата от Българското училище в Никозия, си организирахме скромно, но много забавно тържество. Искахме да се научим как да правим красиви мартеници, като развихрим въображението си и измайсторим уникални неща. Три жени, три любителки на майсторенето, ни даваха непрекъснато идеи и ни учеха на техниката на правене на мартенички.

В началото нашата преподавателка ни разказа легендата за появата на мартеничките. Очичките на най-малките следяха с интерес и мигаха учудено на историята за Хан Кубрат и неговия завет, за Аспарух и пленената му сестра, Хуба, и за гълъбчето, върху чието краче раненият Баян вързва бял и почервенял от кръвта му конец. Легендата твърди, че Аспарух е създател на този свещен символ. Той за първи път окичва с мартенички своите воини.

Последваха весели стихчета за идването на пролетта и Баба Марта.Големите обясниха на по-малките кога се закичваме и кога сваляме мартеничките и къде ги поставяме, когато видим първите птици.

И се заловихме за работа. Отначало само малките, но после, като видяха колко е интересно, дойдоха и по-големите – майки, бащи и всякакви роднини. И настана една лудница! Пълно беше с хора и нямаше къде да се върви! Толкова много сръчни дечица, вдълбочени и концентрирани върху техните бели и червени творения. Невъзможно беше да ги заснемеш. Викаш им да се обърнат, за да хванеш момента, но те не те чуват.

А трите жени, които поканихме – Дошка Кънчева, Татяна Савова и Лъчиста Иванова – ни показаха много интересни и уникални мартенички. Никой преди, дори и по-големите, не беше виждал такива интересни мартенички!

Творихме, творихме, докато ни омръзна! После хапнахме различни лакомства и си побъбрихме. И както сладко, сладко си прекарвахме, изведнъж осъзнахме колко много време е минало и как сме се улисали. Винаги ми е липсвал този обичай тук, в Кипър, и винаги си спомнях колко беше приятно в България, когато улиците в моя Бургас се препълваха със сергийки за мартенички, а дърветата сякаш раждаха бели и червени цветове. Днес не ми беше толкова тъжно, защото с толкова много българи около мен си бях в България. Бях си у дома.

Сибина Кумбару, ученичка от 7. клас
Българско училище в Никозия,
Кипър