Повече информация

Статия за свидетелствата, които училището издава, прочетете тук.

Българското училището в Никозия е създадено на 24 септември 2006.

Този проект се ражда от идея, възникнала спонтанно сред няколко български майки, чиито деца посещават едно и също кипърско училище и чиято грижа за българското като ценност и стремеж да бъде запазено и остойностено у децата им, се оказва решаващ фактор в начинанието.

Според философията на многоезичния Европейски съюз начинът, по който присъства отделната (национална) култура в пределите му, е грижа на носителите на тази култура.Всеки език е път към културата на един народ, затова желанието на създателите е училището да се превърне в институция, която отстоява културната идентичност на българите, живеещи в Кипър.

И тъй като всеки проект предполага yстановяване на взаимоотношения в смисъл на свързване -изграждане на връзки между индивиди и в смисъл на отношение - изграждане на разбиране чрез езика, училището се оказва културен обединителен център, подпомагащ и стимулиращ процеса на сдружаване сред българската общност в Никозия.Ролята на жените в това отношение е водеща.

Оформя се пространство , където децата(а и техните майки и бащи) могат да общуват на български език. Така се стимулира процесът на изграждане на малки български общности (групи по интереси от родителите) и се обособява културно пространство за общуване на български език и извън училище.Тези групи са подкрепящи и са вид бариера срещу културна асимилация на децата.

През февруари 2008 година се създаде фондация Български културен център Кирил и Методий, която пое управлението на Българското училище в Никозия.

Сега училището разполага с две помещения в приземния етаж на частен дом, който е предоставен на фондацията за безвъзмездно ползване за срок от две години. Оборудвано е с всичко необходимо за провеждане на учебни занятия -дъска, работни маси, библиотеки, бюра. Разполага с 3 компютъра и безжичен интернет.

Училището е създадено като 12-степенна образователна структура. От първата година досега в него се обучават по 20-тина деца всяка година, които са на възраст от 6 до 16 години и са разпределени в малки групи от 2 до 10 деца най-много. Броят на децата остава почти неизменен за трите години на съществуване, макар че текучеството е голямо.

Учителите са квалифицирани, с призната правоспособност от МОН и още от първата година се издават свидетелства на децата, за да не държат приравнителни изпити след завръщането си в България. Заслуга за това има посланикът в Кипър , господин Петър Воденски, който не се намесва пряко в управлението на училището.
От 2009 година в извънкласната дейност на училището - тържества, РАБОТИЛНИЦА, участват и членове на организации на българската общност в Никозия.

Децата , които посещават училището, владеят в различна степен български език, имат различни образователни потребности и нагласа относно мотивацията за изучаване на български език.

Основно могат да се обособят в две групи: деца - билингви (от смесени бракове), за които българският по-скоро се явява втори език, а понякога чужд и деца на икономически емигранти, пристигащи от България. Техният брой лавинообразно нараства.
Тази нехомогеност на децата поражда методически проблеми при организирането на обучението по български език и литература, както и такива , свързани с учебното съдържание и учебен план.

Основен проблем пред икономическите имигранти и техните деца е труднодостъпността на училището, поради липсата на обществен транспорт в Кипър (повечето от тях наемат квартири на село, защото са по-евтини) и липсата на достатъчно приходи , за да платят, макар и нищожната за кипърския стандарт, такса . Много от тези деца стоят в къщи и не посещават нито кипърско, нито българско училише. Така те се оказват в неравностойно положение, защото на практика нямат достъп до образование.